Радостина Константинова е една от емблематичните личности в съвременната ни
журналистика. Вестниците я нарекоха „първата дама на перото“, когато посмъртно бе
удостоена с наградата „Черноризец Храбър“ – приза на Съюза на издателите за автори
със съществен принос за развитието и авторитета на българските медии и свободата на
словото.
Но Радостина бе далеч от суетата и не се мислеше за първа дама. Просто бе отдадена
на журналистиката със сърце, мисъл, талант и много труд.
Стандартите, които са библията на професията в цял свят, за нея бяха задължителни.
Креативност, любопитство, проверки, достоверни източници, обективност, смислен и
атрактивен текст – това правеше Радостина и това искаше от колегите си. Плюс
истината за тайните на властта, докато не се стигне до отговора на всяко „Защо?“ –
въпрос, който Радостина не спираше да задава.
Не правеше компромиси и стоеше на дистанция от суетата на четвъртата власт. Но и
без фойерверки присъствието й в професията беше достатъчно ярко, за да я направи
част от историята на новата българска журналистика.
Родена на 11 май 1961 г. в Бургас, завършила Английската гимназия в Бургас,
Радостина е приета с най-висок бал във Факултета по журналистика на СУ „Св.Климент
Охридски“, където се дипломира през 1985 година.
Започва кариерата си във в.“Отечествен фронт“ и кореспондентското бюро на
„Асошиейтед прес“ в София. Тя е сред създателите на легендарната пресгрупа „168
часа“, където е заместник-главен редактор и главен редактор на седмичния вестник
„168 часа“, който постави основите на модерната българска журналистика.
Радостина Константинова е и сред основателите на в.“Монитор“ и негов заместник-
главен редактор от създаването му през 1998 година. През 2004 г. слага началото на
собствен проект – седмичния вестник „Политика“, който се опита да покаже един
различен професионален профил.
Тя имаше дарбата да „открива“ темите, да ражда идеи и да ги осъществява перфектно.
Държеше на принципите, без които професията олеква. През 2008 г. се обърна към
документалното кино, за да намери отново своята територия на честност и
обективност. Повече от 20 години правеше истинска журналистика и се опитваше да
научи на това младите колеги.
Отиде си от този свят на 4 август 2010 г., а по-малко от година по-късно щафетата пое
фондация „Радостина Константинова“ – за да продължи каузата й за обективна,
отговорна и достойна журналистика, за да предава нататък веруюто, че когато търсиш
истината, граници не съществуват…