ФОНДАЦИЯ РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА ВРЪЧИ ГОДИШНИТЕ СИ НАГРАДИ ЗА 2018 Г.

НА ЦЕРЕМОНИЯТА НА 14 МАЙ 2018 Г. В ГРАНД ХОТЕЛ „СОФИЯ“ БЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „МОЕТО ЗАЩО“, ПРЕДСТАВЯЩА РАЗСЛЕДВАЩИ ПУБЛИКАЦИИ, РЕПОРТАЖИ И ИНТЕРВЮТА НА РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА. СЪСТАВИТЕЛ НА СБОРНИКА Е КАТЯ ЯНЕВА, БИВШ ЖУРНАЛИСТ ОТ В-К „168 ЧАСА“ И БЛИЗКА ПРИЯТЕЛКА НА РАДОСТИНА.

„МОЕТО ЗАЩО“

Най-важният въпрос, който Радостина не спираше да задава
Сборникът разкрива задкулисните схеми на прехода, тайните механизми на разграбване на икономиката и износа на капитали
В книгата е „черната кутия“ – рецептата как да се пишат текстове на световно ниво

На 14 май 2018, три дни след рождения ден на Радостина Константинова, фондацията представи книгата „Моето защо“ с най-силните й разследвания, репортажи, интервюта и най-впечатляващите разкрития в документалните й филми.

На събитието присъстваха 8-годишният син на Радостина – Константин-Кирил, баща му Омуртаг, майката на Радостина – д-р Мария Вангелова, известните юристи Даниела Доковска, Ина Лулчева, бившият служебен премиер Огнян Герджиков, бившият външен министър Ивайло Калфин, десетки приятели и колеги на Радостина, журналисти от всички електронни и печатни медии.

Церемонията в Грандхотел „София“ бе открита от приятелката й от студентската скамейка Даниела Симеонова, с която впоследствие заедно работят във в. „168 часа“.

„Каузата на Радостина бе да пренесе през времето силата на словото, непримиримостта на първопроходците, жаждата за истина… – посочи Симеонова. – Радостина бе един от най-талантливите журналисти на нашето поколение. С работата си тя всеки ден доказваше, че когато вярваш и заставаш честно срещу проблемите, непременно ще привлечеш вниманието на хората, ще мобилизираш доброто, ще намериш начин да се пребориш с пошлостта. Житейски избор, който все повече млади хора, посветили се на журналистиката, правят, въпреки че понякога да устоиш позициите си е трудно, да не кажа невъзможно.“

„Част от нас, за кратко или за по-дълго сме се докосвали до Радостина във в. „Отечествен фронт“, в Пресгрупа „168 часа“, във в. „Монитор“ и „Политика“, в тв „7дни“ – отбеляза Симеонова. – Радвали сме се на разкритията, възхищавали сме се на идеите й, черпили сме от добрината й. Всеки от нас, състудентите й и колегите й носи искрица от Радостина. Затова винаги, когато говоря за нея се сещам само за много лични истории. Примерно как в продължение на две седмици до 4 часа през нощта писахме разследване за една от първите частни банки и преливането на парите от нея в кухи банки. Все не ни достигаше някаква малка частица от пъзела. А когато я намерихме, седнахме невярващи на дивана у тях и гледахме със завист кучето Лиза, което блажено хъркаше на фотьойла срещу нас. А ние, ококорили очи от превъзбуда, че сме открили всичко си говорехме, че вероятно и голяма част от хората също като кучето спят блажено, без да подозират как банковите далавери ще зачеркнат труда на целия им живот. Но бяхме убедени, че когато броят на „168 часа“ излезе, „играчите“ ще си получат заслуженото.“

Според Симеонова вярата, че справедливостта ще възтържествува е основният двигател в работата на Радостина.

„Тя имаше остър и проницателен ум, умееше да хваща фактите сякаш „във въздуха“, никога не приемаше безкритично това, което и казваха източниците – посочва тя. – Сравняваше, разсъждаваше, чертаеше сценарии и ги споделяше с колегите. Къщата й бе пълна с приятели, книги и вестници, но на приятелите и журналистиката тя посвети живота си без остатък.“

Даниела Симеонова си спомни и един комичен епизод, когато създателите на Пресгрупа „168 часа“ я продадоха на една германска медийна група. Тогава в продължение на година те не трябваше да издават конкурентен вестник и това бе причината те да се озоват в тв „7 дни“.

„Този период бе от най-веселите в живота на Радостина – отбеляза Симеонова. – Разказваше как още в първите дни на телевизията излязла новина за един от крупните за времето си бизнесмени, но за него нямало кадри, с които да покрият текста в новините. Тогава Радостина решила, че на фона на снимката му ще изчетат целия подготвен текст. Колегите й, които имали опит в телевизията се опитали да я разубедят с аргументите, че 2-3 минути е твърде много време, през което една снимка ще стои на екрана. Но Радостина като заклет вестникар, „хванал новината за гушата пръв“, била категорична: „Така ще стане, какво толкова ще се случи?“ Емисията започнала, а след нея? „Веднага се извиних на колегите, че такава глупост, каквато аз направих, рядко може да се сътвори“, казваше Радостина през смях. И така сякаш на шега тя се влюби в телевизията и документалистиката.

Години по-късно Радостина започна изцяло нов проект, от който се родиха филмите „Последният лов“, „Тайната история на операция „Подкова“, „Джефри Уайганд – Вътрешният човек“, „Бъз Олдрин – близки срещи с втория на Луната“. За съжаление, Радостина не успя да ги види на тв екран. Последният й филм „Вярвам в мисията“ бе завършен, след като тя си отиде.“

Вероятно, за да се събере на едно място цялото това уникално творчество, тази година Фондацията издаде книгата „Моето Защо“ с едни от най-силните разследвания и интервюта на Радостина. На събитието в „Грандхотел София“ документалният сборник бе представена от съставителя Катя Янева.

„За Радостина най-важният въпрос бе „Защо“ – посочи Катя. – Докато не разнищеше всичко до последния детайл тя не спираше да търси истината.“

В избраните материали в книгата като червена нишка е изведена рецептата как се прави истинска достоверна журналистика с динамичен и ясен стил. Според Янева в нея са представени по най-обективния начин събитията, изпъстрили противоречивия и скандален преход. Но не тези на повърхността, които обикновено представляват 5-10% от истината, а онези, които се развиват в задкулисието. Разкрити са част от сивите кардинали и тайните механизми, размествали капиталите и пренареждали събитията, на които бяхме свидетели.

„В тази книга има много интересни моменти и факти за периода от 1985 г. до 2010 г. и от нея можем да реконструираме панорамата на онова време по един достоверен и обективен начин“, отбеляза Катя Янева. Според нея с разследванията си Радостина е осветила много личности и събития, белязали съдбата на българите през този период.

„На практика тук е отразено почти всичко, което се е случвало в задкулисието – в книгата е неподправената история за нашия преход“ смята Катя.

Според Янева репортажите и интервютата са подбрани така, че да бъдат интересни и актуални дори днес.

Сред тях е първото разследване за износа на червени капитали към офшорни зони като остров Ман. Там Радостина и колежката й Зоя Димитрова се срещат с редица подставени лица и шефове на фирми – пощенски кутии, за да установят, че парите, инвестирани там ще се окажат недосегаеми за българската държава. Впоследствие историята го потвърждава, въпреки многобройните опити за откриването на изнесените червени пари.

В сборника е отразено и единственото интервю, което бившият вицепремиер Огнян Дойнов дава след 1989 г. В него Радостина и Зоя въпрос след въпрос успяват да го провокират да издаде тайни, които изобщо не е имал намерение да разкрива. В книгата е намерила място и поредицата на Радостина за разграбването на българската икономика и Черноморието. Тя е успяла точно да пресъздаде процесите на източване на структуроопределящи предприятия и апетитни хапки по морето с цел предстоящата им приватизация на безценица.

В книгата могат да бъдат прочетени и интервютата на Радостина с един от авторите на стратегията за преход към пазарна икономика в началото на 90-те Роналд Ът. От него става ясно, че не той и не колегата му Ричард Ран са виновни за последващото разграбване на икономиката, а играчите са съвсем други.

В книгата са и интервютата й с нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, с издателя на Форбс, които звучат актуално дори днес и съдържат много полезни идеи за ремонт на държавните финанси.

Именно затова заглавието на книгата е „Моето защо“.

„Защото Радостина непрекъснато задаваше този въпрос, искаше да махне всички обвивки около даден факт или събитие, докато не установи какво всъщност се е случило – обяснява Катя Янева. – Не спираше да търси, докато не открие истината.“ Според нея сборникът е пример за работа по най-високите стандарти в журналистиката: „Тази книга показва как могат да се правят интересни и скандални материали без измислици. Но творчеството на Радостина е и пример, че това е възможно само ако човек не пести усилия“.

Това е една вдъхновяваща книга за настоящи и бъдещи журналисти, а и за всички онези, които не са се отказали да разгадават света, да разбират какво се случва в него и да задават своето „Защо?”, обобщи Катя Янева.

Връчване на годишните награди за разследваща журналистика за 2018 г. на Фондация Радостина Константинова и на две стипендии на студенти от Факултета по журналистика и масови комуникации.