Управителят на „Невен 17“ прави другарска услуга от патриотични подбуди. Всяко негово твърдение е окончателно и предпоследно
Спорът между бургаския бизнесмен Иван Байчев и захарния гигант „Ман Шугар“ прескочи Ламанша. Фирмаджията, който заведе иск в Бургас срещу англичаните за това, че бил платил, а не бил получил 600 тона захар, сега се кани да ги съди в Лондон, защото захарта била некачествена. А лондонският съд хабер си няма какво му се готви.
На 13 декември 1993 г. в. „168 часа“ описа подробно случая.
Скандалът започва бързо и културно
През октомври 1992 г. на бургаското пристанище корабът „Норд Айлъндс“ разтоварва 13 000 тона бяла захар от английската фирма „Ман Шугар“ – Лондон. 6600 тона от нея са получени от СД „Байчев и синове“, която се представя за пълномощник на „Невен-17“ ЕООД – фирма на Съюза на пенсионерите в България. Договорът обаче е подписан от Атанас Илиев, който по това време гастролира като управител на „Невен 17“ по устна уговорка с тогавашния председател на Съюза на пенсионерите. Както се казва, това прави договора малко невалиден.
Захарта, получена от „Норд Айлънд“, не отговаря на Българския държавен стандарт, но отговаря на международните борсови стандарти, по които е и купена.
Тук започва проблемът на Байчев – от една страна, той твърди, че захарта е реекспортирана. От друга – има документи, които доказват, че тя е продадена в България. Ако е вярно първото твърдение – бизнесменът няма проблем с българския стандарт и не може да има претенции за качеството към „Ман Шугар“. Вярно е всъщност второто, но в такъв случай Байчев трябва да плати на държавата мита, данъци и такси. А някак не му се иска.
Затова Иван Байчев прибягва към трети, обходен вариант. Той започва да твърди, че е платил цялата захар, а не е получил 600 тона от нея, и си иска парите обратно.
С тази версия бизнесменът трогва строгите, но справедливи софийски и бургаски съдии тъй много, че срещу въпросните 600 тона захар те запорират на два пъти суми на „Ман Шугар“. Сърцата на бургаските съдии се размекват дотам, че те освобождават бизнесмена от държавна такса в размер на 1 080 000 лева.
Институциите пак си траят
След публикацията на „168 часа“ обаче председателката на окръжния съд Коруджиева най-неочаквано и пак без мотиви натоварва Байчев с държавна такса.
Междувременно на 20 декември отново е сезиран Висшият съдебен съвет. Адвокатите на „Ман Шугар“ питат: „Кой от Министерството на правосъдието е помагал на Байчев? И дали тази помощ е безкористна?“ Макар че въпросите са прелюбопитни, те не успяват да събудят интереса на Висшия съдебен съвет.
Интерес по случая проявява Главна прокуратура. Прокурорката Коцева разпорежда да се извърши предварителна проверка с оглед съществуващите данни за контрабанда, документна измама и престъпление по служба. Коцева напомня вежливо на бургаските си колеги, че „подобни сигнали са ви изпратени още на 2.8.1993 г. от МФ, Главно управление „Митници“; на 2.9.1993 г. и на 23.11.1993 г. от пълномощниците на английската фирма в България и на 18.11. от Тодор Вълев, представител на Съюза на пенсионерите в България“. Но и това постановление има същата съдба. Бургаските прокурори или са твърде милозливи хора, или спят.
Байчев обаче не спи. Той бди. Бургаският съд вече му е определил държавна такса от 1 080 000 лева, един вид, диша му във врата и му шепне: „Дай милион, дай милион.“ Като врял и кипял бизнесбой той преценява, че силно намаляват шансовете му да спечели делото в бургаския съд.
Байчев решава да се пробва зад граница и си ангажира адвокати в Лондон. Пред тях той вече твърди, че въпросните 600 тона захар са били некачествени. Положението става международно.
Лондон е далеч от Бургас, но има малка неприятност – ответникът „Ман Шугар“ е един и същ. И тъй като не е възможно Байчев да го накара хем да му плати недоставената захар, хем да го обезщети, че е некачествена, налага се в Лондон той да действа от името на фиктивния получател. Затова жизнено му е необходимо „Невен 17“ да потвърди, че именно тя е вносител на захарта, и да му даде пълномощия да действа срещу „Ман Шугар“. Така край зъберите на Кале изплува Дечко Иванов.
От страничен състезател сегашният управител на „Невен 17“ Дечко Иванов изведнъж се озовава в първи коридор. От него зависи съдебното бъдеще на бизнесмена Байчев.
Ако Дечко заеме правилни позиции, исковете на Байчев няма да са противоречиви поне формално – в Лондон той ще действа от името на „Невен 17“, а в Бургас – от свое име.
Така започва серията от окончателни решения на Дечко. На 9 ноември 1993 г. той дава пълномощно на Иван Байчев да действа от името на „Невен 17“ срещу „Ман Шугар“.
Междувременно обаче става ясно, че въпросното пълномощно вкарва „Невен 17“ вътре. Защото, както сам г-н Иванов установява, „качеството ни на получател/вносител на въпросната захар ни вкарва в правоотношения със задължения за мита, данъци и такси, включително данък оборот, данък печалба, счетоводни отразявания и други“.
И на 18 ноември той уведомява СД „Байчев и синове“, че оттегля пълномощното си. „Настоящото становище с окончателно“, пише собственоръчно г-н Иванов.
Междувременно на 2 декември той завежда иск в Софийския районен съд от името на „Невен 17“ срещу Главно управление „Митници“. Според иска писмата на бургаската митница не отговарят на истината в частта им, че „Невен 17“ е получател на 6600 тона бяла захар. „Ние държим твърдо да заявим, че нямаме нищо общо с плащанията, получаването, вноса, реекспорта или вътрешната реализация на тази захар“, пише в исковата молба. Иванов изпраща и тъжба в прокуратурата срещу СД „Байчев и синове“ във връзка е твърдяната доставка на захар.
На 14 декември той потвърждава това във факс до лондонските адвокати на Байчев и ги моли да не се представят повече за упълномощени от „Невен 17“.
Само осем дни по-късно, на 22 декември, Иванов „окончателно потвърждава пълномощното“ в полза на СД „Байчев, синове и сие“ от 9 ноември 1993 г. Пита се – защо Дечко Иванов сменя решенията си като капризна госпожица? Отговорът е – от патриотизъм. Според него
„Май Шугар“ е експлоататор
„Този обрат в поведението на г-н Дечко Иванов аз не го разбирам. Същевременно и по други въпроси пожелах да говоря с него. Но от 15 дни нито ми звъни, нито отговаря на писмата. По-рано всяка седмица идваше. А сега не идва“, чуди се председателят на съюза Тодор Колев Вълев.
В телефонно интервю за „168 часа“ Дечко Иванов обясни мотивите си:
– Г-н Иванов, получила ли е „Невен 17“ захар от „Ман Шугар“?
– Аз не съм бил управител на „Невен 17“ по времето, когато е пристигнала захарта. Захарта е пристигнала през октомври 1992 г., а аз съм управител на фирмата от 6 януари 1993 година. Вносител е „Невен 17“ по документи, а Байчев е кредитирал сделката.
– Защо дадохте пълномощно на Байчев?
– За да се атакува „Ман Шугар“. Застраховката на захарта е на „Ман Шугар“. „Ман Шугар“ е изтеглила цялата застраховка за 13 000 тона захар. А 6600 тона е под името на „Невен 17“. „Ман Шугар“ е изтеглила застраховката и не дава на Байчев нито един лев. Как може така? Половината трябва да е на „Байчев и синове“.
– Но пред Софийския районен съд вие твърдите, че не сте получавали захар.
– Да. Действително ние захар не сме получили. От мен митниците искат 1,3 милиона лева мита. А аз захар не съм получил. Затова подадох иск срещу митниците.
– Но вие с това пълномощно фактически потвърждавате, че сте получател на захарта.
– Аз не потвърждавам такова нещо с това пълномощно. Вие ми кажете – по какъв начин може да се оправи застраховката за захарта иначе? Защо „Ман Шугар“ ще вземе цялата застраховка, след като на „Байчев и синове“се пада половината?
– Значи всъщност вие правите услуга с това пълномощно на Байчев?
– Да. Аз правя една услуга на „Байчев и синове“. Защо да страда българска фирма и да я експлоатира „Ман Шугар“?
– А защо си бяхте оттеглили пълномощното?
– Заблуди ме адвокатът на „Ман Шугар“ Брайков с изказванията си. Той не каза, че „Ман Шугар“ дължи известна сума и има доказателства на „Булгарконтрола“, че захарта е некачествена. Когато аз разбрах тези факти, си потвърдих пълномощното към Байчев.
– А вие кога го разбрахте?
– Когато Байчев дойде при мен и ми обясни. Това стана една-две седмици след като си бях изтеглил пълномощното. Миналия месец беше.
– Господин Иванов, били ли сте заплашван от Байчев, за да подпишете това пълномощно?
– Не, не съм получавал заплахи.
– А обещавал ли ви е нещо Байчев за „Невен 17“ или за вас лично?
– Ами да.
– Какво?
– Ами, по договора.
– Значи ви е обещал, че ще изплати комисиона, която дължи на „Невен 17“, ако спечели делото в Лондон?
– Да.
– Понеже записвам, искам да сме напълно точни. Байчев ви е казал, че ще плати комисиона на „Невен 17“, ако спечели делото в Лондон?
– Да.
– А ако не го спечели?
– Ако не го спечели – не знам.
– Какво е мнението на ръководството на Съюза на пенсионерите по този повод?
– Вижте, аз ще запозная председателя на Съюза на пенсионерите и ще си изясним позициите.
– Той твърди, че ви е търсил много пъти, но вие не му отговаряте.
– Не съм се укривал.
Както сам признава, Дечко Иванов прави услуга на Байчев. Той мени окончателните си решения не за друго, а защото Байчев има интерес.
Лошото е, че интересът на Байчев е точно обратен на интереса на „Невен 17“. Докато Иванов прави другарска услуга от патриотични подбуди,
фирмата на пенсионерите съвсем далдисва
С пълномощното си за Байчев Дечко Иванов фактически потвърждава, че захарта е получена от „Невен 17“. Така пенсионерите се оказват в обичайното си положение на потърпевши от всички страни.
Ако е вярно това, което ще се твърди в английския съд, „Невен 17“ дължи в България мита, данъци и т. н. В този случай обещаната от Байчев комисиона няма да стигне, за да се изплатят дължимите към държавата суми. Ако ли пък не е вярно, „Невен 17“ ще загуби делото в Лондон и тогава трябва да плати разноските по него. А не е ясно какво ще стане с комисионата.
Пенсионерите си искат парите,
е категоричен председателят на съюза Тодор Koлев. Според него цялата акция с вноса на захарта е замислена през лятото на 1992 г., когато бившето ръководство на съюза решава „Невен 17“ да предприеме широка търговска дейност.
„Чрез СД „Байчев и синове“ се внасят 6600 тона захар от „Ман Шугар“, а чрез старозагорската фирма „Акрила“ – 1000 тона захар от Холандия. Говори се, че още 13 000 тона захар са минали по същия начин, но все още нямаме точни данни“, разказва Колев.
Под същото прикритие са изнесени и 70 тона брашно за Македония. Износът е извършен от Атанас Илиев, собственик на еднолична фирма „Шанс“, ,,и той с спечелил 1 400 000 лева, действайки от името и като ръководител на „Невен 17“ също с някакви преференции. Тези пари също не са влезли „Невен 17“.
Може би адвокатите пледираха напразно.
РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА
168 часа, 10.01.1994 г., с. 32
