Половината български политици са дълбоко обидени на другата половина български политици. И обратното. Останалите са оклеветени.
Част от електората също е обиден на половината български политици. И обратното. Да не говорим за оклеветените.
Понеже сме правова държава, думите се превръщат в дела и документи. Жална им майка на съдиите.
Пръв се обиди Стоян Ганев, още преди да замине в странство. Той поиска от главния прокурор да образува предварително производство срещу Самуeл Франсез, който написа във в. „Дума“ лоши работи за изборите в Пазарджик. Голям скандал сe получи, но следствието се прекрати поради липса на престъпление.
Стоян Ганев сe обиди и от Ню Йорк, когато софийска малотиражка написа, че мястото му в правителството сe пазело от КГБ. Той настоя пред Иван Татарчев да образува следствие за клевета и обида, като заяви, че виновните лица му дължат и 1 милион лева. Обаче пак не му провървя. Главна прокуратура съобщи, че няма да се занимава със случая.
Изобщо в българския политически живот гъмжи от унизени и оскърбени като в роман на Достоевски, че и отгоре. Според едни това било, защото прокуратурата не спи, а бди. Те сочат случая с „Ку-ку“ и ядрената авария. Други опонират, че населението е будно. И се аргументирате четиримата обидени министри, които са всъщност един.
Митинг на БСП на 21 март се оказа фатален за честта на Йордан Соколов, Димитър Луджев, Иван Костов и Иван Пушкаров. Румен Воденичаров нарекъл първите двама „Национални предатели“, а останалите двама „циници“, по повод на службата им. Нещата можеха и да сe разминат, но бдителен син депутат сигнализира главния прокурор, че господата нe може да нe са сe обидили.
Разбра сe обаче, чe потърпевшите не посещавали червени митинги по принцип и в частност не посетили този и нямало как да се оскърбят, защото изобщо не са чули какво им е казал Румен Воденичаров. Според Наказателния кодекс нe можеш да се обидиш задочно, а само присъствено. На господата като че ли им олекна от тази постановка, защото май не- държаха много да се водят засегнати. С изключение на Йордан Соколов.
Затова делото беше върнато от Градска прокуратура за допълнително разследване. Трябваше да се изясни дали Румен Воденичаров не с обидил по-специално Йордан Соколов чрез печатно произведение, тоест чрез обнародването на речта му във в. „Дума“. Този път следствието се прекрати поради липса на доказателства.
Изобщо министърът на вътрешните работи много се оплете – ту той се обижда, ту нему се обиждат. Капитан Иво Янчев, заместник-председател на Легия „Раковски“, примерно се засегна, защото бил уволнен „по непригодност“. От Зелената партия сипят хули, че Соколов бил агент на Държавна сигурност ведно с главния прокурор Татарчев. Води се следствие за клевета. За улеснение министърът си издаде заповед, според която може да си издаде и удостоверение, за да докаже, че е с чисто агентурно минало. Корав залък се оказа бившият министър, бивш кандидат-премиер при това.
Според друга теория оскърбленията са поради факта, че демокрацията у нас е крехка, в смисъл, че и политиците ни още са крехки, необръгнали, поддават се на огорчения.
Когато Петър Слабаков написа статията „Г-н Марков, казват, че не обичате никого, вярно ли е?“, всички си помислиха, че Георги Марков много ще му се обиди.
Но не. Обиди се Георги Петров. Защото Слабаков каза, че Гошо Тъпото е прякор на Гошо Тъпото от студентските му години. Това не било вярно. „Аз на този господин ще му предявя иск над петдесет хиляди лева, най-малко петдесет хиляди лева за морални щети, които ще ги дам, ще ги внеса във фонда на партията, тъй като моята, моят съюз, ние нямаме пари…“, заплаши г-н Петров по „Постфактум“.
Наложи се депутатът редовно да си показва дипломата и да дава справки на колко му възлиза успехът от следването, че не бил „три нула осем“, а „добър четири и петнайсе“.
От държавните изпити „добър три и петдесе“, което се разделя както следва – „имам, нали среден по Граждански процес, Наказателно право и процес „добър четири“.
Г-н Петров обеща да съди политическия клуб „Екогласност“ вкупом и си спечели декларацията: „Гошо Тъпото е Гошо Тъпото! (Нека да ни съди всичките!) Или да докаже, че е умен!“
Скандалът се масовизира.
На 11 юни БТА разпространи призив на БЗНС „Н. Петков“ в СДС до политическия клуб „Екогласност“ да се прекратят нападките срещу Георги Петров. Стефан Гайтанджиев заключи, че щом тази партия се меси в конфликта, значи отъждествява себе си е прякора на Гошо Тъпото.
На следващия ден Слабаков сподели пред журналисти, че е по-съгласен „да лежи“, защото в джобовете му се гонели вихри враждебни. Петров падна на 30 бона.
Започна се следствие, заредиха се свидетели – очевидци.
В полза на обидения се явиха трима състуденти от периода на следването му в Юридическия факултет (1964 г.-1974 г.), които не си спомниха този прякор.
Стефан Гайтанджиев пък даде показания, че въпросният господин така си с бил наричан още във Великото народно събрание и че по този въпрос съществувал парламентарен консенсус.
„Непонятно ми е, че хора като Петър Слабаков и Георги Аврамов, които нямат изобщо завършено висше образование, правят квалификации на други, които имат завършено такова“, обобщи пред в. „24 часа“ засегнатият. Компетентни източници твърдят, че колчем се появи прякорът Гошо Тъпото в някой вестник, тутакси в прокуратурата постъпва тъжба срещу съответната редакция. Прокуратурата не можела да насмогне, но успявала да отбие някои преписки поради това, че няма данни за кое лице се отнася прякорът. В родината тъп народ много.
Междувременно господинът придоби популярност и като Гошо Интелигентното. Работата се обърка.
Сигнал за накърнената си чест с подал до главния прокурор и депутатът Илко Ескснази заради статията на Давид Овадия „Сменете си еврейското име, г-н Ескенази“.
Следствието с още висящо, Илко Ескенази е зает.
Много са обидите срещу Илко Ескенази – както от общ, така и от частен характер. От частен характер е делото, което той води заедно с Венцислав Димитров срещу Валентин Моллов и една от редакторките на в. „Марица“.
На 12 февруари вестникът информира от пресконференция на Моллов, че „господата Илко Ескенази и Венцислав Димитров са получили 220 000 долара за оказана помощ като съветници в състава от консултанти“ и че не са декларирали тези си доходи пред приятеля си Иван Костов. Двамата господа се почувствали силно оскърбени, понеже хонорарът не бил в долари и следователно не е имало какво да се декларира. За да имат нещо за деклариране, господата претендират по 20 000 лева обезщетение от редакторката и от Моллов. Това ще си е чист доход.
Образувано е и предварително производство срещу главния редактор на „Синьо време“ Васил Бенчев за това, че е обидил в разговор заместник-окръжния прокурор на Велико Търново. Нарекъл го бил влечуго – животно, което явно в Северна България олицетворява политическия опонент.
Това се разбра по-късно, когато депутатката от Русе Свободка Стефанова започна така да се обръща към депутата бургазлия Димитър Луджев.
Тук има една тънкост – понеже депутатите имат имунитет, те могат да си се обиждат безпрепятствено, наричайки се освен влечуги също и махмурлии, пияници, хомосексуалисти. Така безотговорно те могат да квалифицират и отделни членове от електората. Електоратът от своя страна е беззащитен. Той не може да води наказателни дела срещу избраниците си.
Например Николай Колев – Босия не може да осъди Велко Вълканов за това, че го с нарекъл ченге, макар че после му се извинил. Както простонародно обяснява Босия във в. „Щастливец“, „сиреч ако аз съм депутат и имам зъб на някого, всяка сутрин ще мога да събирам приятели и сиирджии и да отивам до дома на моя противник, за да го напсувам люто на майка, вуйна, тъща и т.н.“.
Босия все пак намери изход от тежкото си положение на страниците на същия вестник: „Що се отнася до хайдук Велко, при това положение аз му казвам, че е мръсно ченге, пък нека сега той ме съди.“ Обаче гражданинът, който няма оформен навик да се произнася в печата, трудно може да си върне на депутата по подходящ начин. И си остава беззащитен напълно и завинаги.
Е, може най-много да припечели някое обезщетение по граждански ред. Но и това не е сигурно поради размера на държавните такси за правосъдната услуга. От тях могат да бъдат освободени само държавни учреждения и социално слаби елементи.
Иван Калчев, завалията, така си и остана неотмъстен. Никого не може да осъди. Още миналата година той се опита да вземе 100 000 лева от „Дума“ за поредица клеветнически публикации по негов адрес. Обаче трябваше да внесе 4000 лева държавна такса при ниската си доцентска заплата. Молбата беше оставена без движение и съответно делото замря.
Безпаричието на Калчев доведе и до замразяване на членството на Съюза на свободните демократи в СДС. Председателят на съюза изживя тежка травма от създалата се обстановка по случай третата годишнина на СДС. Освен че Стефан Савов се нахвърлил срещу него е обидни думи, охраната го избутала към изхода, наричайки го „пиленце“. Работата приключи с отворено писмо. Вик на възмущение разтърси БТА, но не последва съдебна разправа.
И ДПС остана необезщетено, понеже не можа да мине за държавно учреждение. На 15 ноември миналата година Ахмед Доган предяви срещу „Дума“ иск 20 милиона лева, тъй като обвинявала него и ДПС в антибългарска дейност шпионаж. Пет милиона за себе си поиска г-н Доган и петнадесет милиона – за движението.
През март Софийският градски съд прецени, че депутатската заплата на г-н Доган не му позволява да си плати таксата и го освободи от това бреме. ДПС обаче не намери 600 000 лева и се отказа от иска си.
Поради хаоса в ценообразуването скромно оцени накърнената си чест Георги Марков, който пожела 5000 лева от в. „Дума“ и благоевградския й кореспондент.
И общественият обвинител на кукувщината, г-н Савов, пострада. Него пък го набедиха, че бие таксисти, докато Георги Марков ги заплашва с пистолет.
Но най-зле е д-р Тренчев. Обижда свои и чужди. А после не се явяват на делата му.
На 21 юли Енчо Мутафов го охули произведението си „Синдикалното парвеню или новият Луканов“. Д-р Тренчев подаде тъжба срещу автора за клевета съпроводена с иск за 20 000 лева обезщетение.
Последваха дълги разправии дали материалът бил написан от длъжностно ли- по повод изпълнение на службата срещу представител на обществеността, по повод изпълнение на функцията или от журналист срещу човек. Най-накрая делото бе насрочено за 7 декември, но Съдебната палата бе опразнена поради съобщение за бомба. Лоши хора мълвят, че бомбата целяла да попречи на разглеждането именно на това дело, защото Енчо Мутафов още от 14 септември не искал да се явява в съда.
И на Пушкаров не му се ще. Съвсем случайно в съда се появи бомба точно на 22 декември, когато бе насрочено гражданското дело на д-р Тренчев cpeщу депутата Пушкаров. Десет хиляди лева иска д-р Тренчев за това, че на митинг на 17 юли Пушкаров определил „Подкрепа“ като „военен обект на КГБ“, а д-р Тренчев – като „агент на Държавна сигурност е чин от капитан нагоре“;
Най-бързо и евтино разрешени конфликта помежду им намериха господата Михаил Неделчев, от еднаа страна Асен Мичковски и Господин Атанасов от друга.
На заседание на парламентарната комисия по радио и телевизия Неделчев обвини двамата, че имали проблеми със сутрешния си махмурлук. Те отрекоха. До дело обаче не се стигна. Г-н Мичковски поиска от г-н Неделчев само да му се извини публично. „Така както е изрекъл онези простотии, така и да се извини“, поясни той.
Демокрация е.
РАДОСТИНА KOHCTAHTИНОВА
168 часа, 30.12.1992 г., с. 40
