Петнадесет месеца бит по главата с реформи, българинът най-после изпадна в нокаута на апатията, която явно e необходима на управляващите, за да го управляват, безпроблемно. Дори реституцията, на която депутатите си изръкопляскаха с изречението „Приватизациятa започна“, стимулира рентиерството, но не и бизнеса. Около 90% от бившите нови собственици дават своите магазини под наем.
Протакането на приватизацията в крайна сметка дискредитира идеята. Само един на всеки 10 българи е готов да участва със свои средства в приватизацията, показа едно проучване през март. Почти половината от хората (41%) приемат идеята приватизацията да почака, защото ще се възползват богатите“.
Според друго изследване 71% не възнамеряват изобщо да участват в процеса на приватизацията.
За година и кусур реформаторски напъни икономическият план „Клин“ е на път да разруши завинаги опитите на някои съмнителни елементи да реставрират капитализма в родината.
Може да се твърди, че момчетата на Андрей Луканов си свършиха работата -върната бе вярата на народа в социализма.
„При 96% държавна собственост ние не сме нещо друго освен комунистическа държава“, прозря кандидатът за президент Желю Желев на 16 януари 1992 г.
Той обаче пропусна да спомене, че 29 месеца след 10 ноември българинът вярва по-силно в комунизма, отколкото по времето, когато го строеше. В бъдещето на социализма вярват дори 6.1 процента от привържениците на синята идея.
Социологическите изследвания от март сочат, че за първи път от май 1990 г. тези, които оценяват положително 45-те години тоталитаризъм, са повече от тези, които са отрицателно настроени към тях. Този път това не е заслуга на Тодор Живков, а на хора, които нарекоха себе си икономически екип на СДС и които в крайна сметка понижават процентите на синия електорат.
Масово олевяване на българите е основният резултат, който постигна стопанският тандем на двете последни правителства. Реалните доходи през 1991 г намаляха два пъти, макар че се обещаваше понижение от 35%. Реалната заплата през миналата година се понижи с 58%. Дори във воюващата страна, която някога се наричаше Югославия, това понижение възлиза само на 17%. Безработицата надскочи очакванията два пъти. Инфлацията бе най висока в бившия соцлагер.
През март СДС изгуби 5% от електората си в сравнение с януари, БСП спечели 4% привърженици. Една от основните причини за това е разочарованието на българите. Социолозите са категорични – лозунгово-митинговата мотивация на средния българин отстъпи място пред икономическите реалности.
47 от всеки 100 българи не приемат възможността да има бедни и богати.
Идеята за пазарната икономика окончателно е омърсена и дискредитирана.
„Ако ние не успеем да създадем средна класа, трябва да си отидем.“ констатира Стоян Ганев на конференцията на СДС преди две седмици. Явно той не беше се консултирал по въпроса със своите икономически колеги.
Защото техните усилия са насочени тъкмо в обратната посока. По дефиниция на президента на републиката тази посока е стремежът на някои министри да сложат лапата си върху абсолютно целия икономически живот.
Икономическият екип се направи на Мойсей и заяви, че той единствен може да изведе страната в обетованата земя на пазара. По концепция пазарната икономика трябваше да се спусне отгоре – само когато и само толкова, колкото решат министрите, застанали на кранчето.
И понеже частната инициатива пречи на този стремеж, тя трябваше да бъде поставена под контрол. Механизмът, по който се постига това, е известен от Тодор Живков – предаване собствеността на колективите.
Първо се обявява, че се разчита най-много на личната инициатива. След това се обяснява на обществеността, че частният бизнес е нещо много добро по принцип, но че българският частник е спекулант. Заплита се примка от забрани, данъци, лихвени проценти. После дори не е нужно да се рита бурето. Резултатите идват сами.
Българинът, повярвал в площадните обещания, регистрира само за 2 години 199 хиляди частни фирми. От тях обаче успяха да заработят едва 20 процента. Над 52% от тях имат само по един работник, който е и собственик. Всъщност почти всички – 94% – имат персонал до 10 души.
Част от смелчаците проклеха завинаги своя кураж – 1764 частни фирми фалираха през миналата година. Дълговете, които ги смазаха, възлизат на 60-ина милиона. Социологически проучвания сочат, че една четвърт от фирмите с персонал 25-30 души смятат да прекратят съществуването си. В същото време срещу 44-милиардния дълг на 6500-те държавни фирми бяха записани 19 банкрута. Шефове на банки твърдят, че са имали спусната забрана да обявяват фалити на държавни предприятия.
„Няма никакво съмнение, че частният бизнес у нас е в сравнително лоши условия и би трябвало да му се дадат някакви облекчения. . . Идеята е, че като се разраства бизнесът, макар и с по-малки данъци, се получава по-голяма бюджетна база и фактически държавата печели повече пари от данъци,“ твърди Алекс Алексиев.
„Данъчна система ние все още нямаме. Никой нищо не е направил, за да бъде подменена тя. Многократно съм апелирал към министър Иван Костов, но. . .“, не издържаха преди две седмици нервите дори на търпеливец като Александър Джеров и сринаха дежурното оправдание на финансовия министър с комунистическото мнозинство в предишния парламент.
Подложен на сериозни критики от своите, че задушава това, на което разчита СДС, икономическият тандем трябваше да реагира. Само че на исканията за принципни облекчения за частния бизнес бе отговорено със социалистическия механизъм на привилегиите. Гордостта на министър Пушкаров – фондът „Малки и средни предприятия“ – според експерти просто „имитира целия механизъм за конкурсите, провеждани от междуведомствения технико-икономически съвет към някогашната БИСА“. Съюзът за стопанска инициатива на гражданите отказа да влезе в управителния съвет на фонда. За сметка на това министър Пушкаров не се лиши от още един пост и стана негов председател.
Откакто бе създаден през юни миналата година, фондът раздаде привилегии на 19 частни фирми. На какъв принцип?
Източници, пожелали да останат анонимни, твърдят че петте фурни, които получиха облекчения миналата година, трябвало да благодарят на турското лоби в управителния съвет на фонда. Френското лоби останало с пръст в уста.
Частниците от нефтения бранш подозират държавната фирма „Петрол“ в съмнителна любов към Гърция. Още преди месец „168 часа“ писа, че Купен Борисов Димов – шеф на „Петрол“, е управител и съдружник на „Елк ойл къмпани“ ООД – износ, внос, реекспорт с промишлени стоки. Реакция и досега няма.
Никой не дава отговор и на въпросите как бяха раздадени нефтените концесии и на каква цена. Разбра се само, че при новите търгове интересите на държавата ще бъдат защитени по-добре. Чии интереси бяха уредени при предишното раздаване, е въпрос за сюжет на „Тайни и загадки“.
Нанесен бе удар по единственото конкурентоспособно производство на страната – оръжейната промишленост. Какви са мотивите да се откаже покриване на дълга точно в тази сфера? Глупост? Или лични интереси?
„10% частен бизнес щеше да има, ако за последните две години правителствата бяха осъществили политиката на държавен протекционизъм и бяха създали условия на частниците да произвеждат,“ смята Валентин Моллов.
В България обаче дори приватизацията бе превърната в оръжие за концентрация на властта. Хипотезите около забавянето й са няколко.
Според Асен Mичковски противниците на приватизацията са трицифрена група хора, повечето от тях в структурата на МИТ, които са членове на директорските съвети на преобразуваните в търговски дружества държавни предприятия. „За повечето от тези хора един закон за приватизацията означава съкращаване на годишните им доходи средно с 80 000 лева“, твърди той.
Алекс Алексиев пък смята, че „забавянето на приватизацията води до това, че номенклатурата с цел да извлече облаги от предстоящата приватизация се стреми да разори колкото се може по-бързо своите предприятия, да ги изправи пред фалит и евентуално да ги купи на по-ниски цени“.
„За съжаление такива губещи предприятия, технически фалирали, продължават да се подпомагат от бюджета с превратната идея, че това някак помага да се спре ръстът на безработицата“, констатира съветникът на премиера.
В прокуратурата непрекъснато постъпват сигнали за предизвикване на умишлен фалит с оглед по-лесното закупуване на предприятията при приватизация.
В спор около проектозакона за приватизация пролича основната идея – кой да контролира процеса. На няколко пъти Асен Мичковски деликатно намекваше за „личния интерес“ на г-н Пушкаров да съсредоточи приватизацията в своето министерство.
Състоянието на държавата отпреди 10 ноември на практика се повтаря – запазен е икономическият тоталитаризъм. В него участват хора, които привидно са свързани с т. нар. синя идея, но никой не може да разбере техните действителни мотиви. Ако се съди по състоянието на икономиката и финансите на държавата, тези мотиви пряко кореспондират с мотивите на предишната политическа власт. Защото и сега, както и преди, върху икономиката се влияе с политически средства. И сега, както и преди, монополът върху собствеността е запазен. И сега, както и преди, съществува административна олигархия.
Басни за малки деца са, че като се разруши системата, сегашните държавни чиновници гордо ще се отдръпнат, изпълнили историческата си мисия. Не се отдръпна Тодор Живков, не се отдръпна Андрей Луканов, не се отдръпна Димитър Попов. Веднъж получена, властта се защитава с всички сили и докрай. Дали комунизмът в България ще бъде син, червен, оранжев или зелен, няма никакво значение. Това е основната идея на икономическия вариант на плана „Клин“ и в действията на четири правителства след 10 ноември 1989 г. тя намери своята блестяща реализация.
Крайната цел е постигната. Там, където частната инициатива се изпарява, се кондензира властта на държавния чиновник. И няма значение дали той е син или червен.
РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА
в. „168 часа“, 1992 г., 28 април, с.1, 8
