Млади, напористи, контактни, с чувство за хумор – изобщо като бизнесмени от холивудски филм. Закъсняват за срещата с каубойска непринуденост. С широки усмивки стопяват неудобството. Марк, разбира се, не пуши. Рон е по-старомоден, но все пак набляга на „по-лекото“ „Марлборо“.
И двамата представят „адвокатурата“ на американския бизнес и имат доста точна представа за бюрокрацията (и в Щатите имало бюрокрации, твърдят), но българските парадокси ги зашеметяват. Все пак успяват да не зяпнат съвсем с уста само защото са добре възпитани.
Между другото те са и едни от най-добрите експерти по защита на бизнеса в САЩ. Роналд Ът е вицепрезидент на Търговската камара на САЩ – организация, създадена през 1921 г., за да противодействува на неумелите политици. „Бюджетът на камарата е 60 млн. долара, а моят е само милион и половина, но аз съм много по-добър – перчи се Марк Блумфийлд, президент на Американския съвет за развитие на капитали. – Ние се конкурираме в различни неща, но имаме две общи цели – да въздействуваме на правителството и да развиваме програми за обучение.“
Въпреки непрекъснатите спорове с правителството и двамата се отнасят към него незлобливо, като към палаво дете, което трябва да бъде смъмряно от време на време.
„Правителството си е правителство навсякъде по света“
Роналд Ът си настоява на своето, което значи, че или той не е много запознат с българската административна икономика, или че ние храним илюзии за американската действителност: „Естествена тенденция на всяко правителство е да се бърка в работата на предприятията, дори когато не ги притежава.’ Причината да има организации като моята и на Марк е да се защити бизнесът от държавното регулиране, от високите данъци, от контрола върху експорта. Вижте, винаги има по някой от нашия Конгрес, който смята, че е гениална идея бизнесът да се грижи за здравеопазването на бедните.“
Марк Блумфийлд: „Разбирате ли, правителството няма своя програма за здравеопазването, но заповядва на фирмите да се грижат за това. Идеален пример е и екологията. Конгресът реши, че американците ще дишат чист въздух и . . . въведе закони. Това постави в много тежко положение бизнеса. Е“На американска фирма за производство на стомана не може вече да се конкурира успешно с японците, защото голяма част от средствата й отиват за това, което правителството е наредило.“
Роналд Ът: „Това, за което спорим, е не дали да имаме чист или мръсен въздух, а кой е най-ефективният начин да получим чист въздух, без да нарушаваме нормалния икономически процес.“
Марк Блумфийлд: „Много е лесно да си политик и да нареждаш на другите да правят нещо – можеш да искаш невъзможното. . .“
Роналд Ът: „В Търговската камара приемаме за наша основна цел икономическия растеж. Винаги, когато разглеждаме проект на правителството за регулиране или за данъци, си задаваме един и същ въпрос: „Какъв ефект ще има това върху икономическия растеж – ще го намали ли или ще го стимулира?“ Затова понякога се противопоставяме на дадено решение на правителството, а понякога казваме: „0‘кей, целта си струва, но има по-добър начин да я постигнем. „Задачата ни е да постигнем същите обществени цели, но по път, който ще позволи на икономиката да се развива и на жизнения стандарт да се вдига.
Шестстотин души се грижат за това в Търговската камара. Това са все специалисти, и то с марка „най“. Те правят експертизи, имат радиостанция, списание, вестник. Дотук добре само не е ясно как успяват да повлияят на правителството. В края на краищата българинът също знае как се правят законите.
Файв о’,клок в Овалния кабинет
Американският специалист влиза в Белия дом по пътя на следобедното кафе.
– Всичко е въпрос на лични контакти, нямаме никакви официални уговорки – твърди Роналд Ът. – Когато си експерт, когато имаш сериозни доводи и ценна информация, тогава членовете на правителството сами те търсят, искат да знаят твоето мнение.
Марк Блумфийлд разказва как е направил големия си „удар“ с данъка, при който се облага само чистата печалба: „Ричард Рон и аз имахме предложение за този данък. Ричард и няколко други хора говориха с Буш, когато той беше вицепрезидент. Буш направи идеята част от своята предизборна кампания. Но той има нужда от подкрепа в Конгреса. Така че Буш идва при Ричард Рон и при мен и търси нашата поддръжка в три области. Първата е експертизата – има много повече експерти извън правителството, отколкото вътре в него, в края на краищата много повече хора се занимават с бизнес, отколкото с политика. Втората област е политическата поддръжка. В Търговската камара членуват много бизнесмени и когато те са съгласни с е“На идея, могат да повлияят на много други хора, които пък могат да настояват пред своите конгресмени да поддържат идеята. Трето – Търговската камара е бизнес-общност – бизнесмените говорят по телевизията, пред пресата и думите им са различни от тези на политиците.“
Роналд: „Аз например говоря пред ученици, пред млади чиновници, пред пресата, пред конгресмени – изобщо пред всеки, който би ме слушал. А Марк има много светски и изтънчен подход.
Марк не чака да го подканят: „Правя икономически салон и той е много популярен. На всеки шест седмици каня четирима членове на Конгреса, четирима журналисти и осем бизнесмени и имаме приятелски разговор, обсъждаме различни проблеми.“
Как шашнахме американеца
Американският бизнес явно е намерил своята Гертруд Стайн. Но дори толкова изтънчена и светска личност като Марк Блумфийлд изхълца, като чу, че българската фирма плаща 63-процентен данък, а бизнесменът – по 85 на сто от всеки 100 000 лева личен доход: „0, това е. . . това е. . .“
На това място г-н Ът се прояви като по-хладнокръвния от събеседниците:
Ако вашата страна запази данъците толкова високи и след реформите, които се кани да направи, това ще обезкуражи развитието на бизнеса. Хората поемат много голям риск – те рискуват парите си, кариерите си и накрая, ако рискът е сполучлив, те трябва да дадат повечето от спечеленото на държавата.
-Не мисля, че ще вляза в беля с това, което ще ви кажа. Ако аз решавах данъчната ви политика, бих снижил размера на данъците и бих въвел данък само върху добавената стойност – намесва са Марк Блумфийлд, вече поокопитил се. – Образно казано, това е данък върху това, което ядеш, това, което си изнесъл извън бизнеса, а не което влагаш в развитието. Освен това 46 държави работят с данък върху добавената стойност – значи по-лесно ще се интегрирате със света.
В Съединените щати фирмите плащат данъци на две равнища според обема си: 15 и 34 процента. Роналд Ът добавя още нещо, особено важно за България: „Малките фирми в Америка, които са под един обем, плащат данък само върху това, което собственикът е „извадил“ от печалбата за лично ползване. Това дава възможност спечеленото да се запази и да се вложи в инвестиции. Тоест данъчната система окуражава дребния бизнес, позволява му да расте, като акумулира необходимите средства. И не забравяйте -азиатските страни, които направиха икономически бум през последните години, имат най-ниските данъци в света.“
Роналд Ът: „Равнището на данъците в САЩ е по-ниско, отколкото в България, тоест нашите бизнесмени са в по-добро положение от вашите. (Това си личи по всичко – б. а.) Данъците върху личния доход също са съвсем умерени – под 10 000 долара не се плаща нищо, а над тях – по 15 и 28 процента. Но структурата на данъците в САЩ е много усложнена. А когато имате много и различни данъци, това означава, че имате много и различни канцеларии, в които те се изчисляват. Преди време Търговската камара беше направила сметка на разходите, които прави държавата, за да управлява данъчната система, и на времето, което губят фирмите в изчисления. Цифрите бяха огромни. А това пречи предимно на дребния бизнес – по-големите фирми по-лесно преглъщат тази цена.“
– На всяка цена трябва да имате опростена данъчна, система-допълва г-н Ът.-Защото иначе, вместо да произвежда, бизнесменът седи и попълва формуляри. Експертите предлагат е“На
блестяща данъчна формула
Данъците имат три основни цели: 1. Честност 2. Икономическа ефективност и 3. Простота
В. „168 часа“ пък я предлага на Министерството на финансите. Заедно с още е“На формула: колкото по-високи са данъците, толкова по-ниска е степента на икономическия растеж.
„Ние сменяме данъците си всяка година и понякога – доста драматично“ – оплаква се Марк Блумфийлд, без изобщо да подозира какво значи нормативен хаос. Но част от хаоса в икономиката ни експертите са подразбрали още в самолета за София. В него се запознали с една финландка, която им разказала потресаваща (за тях) история. Тя била сключила договор с едно българско предприятие за конфекция. Договорът се провалил, защото българите нямали валута да си купят … ципове. „Разбирате ли, вместо срещу малка отстъпка в цената на дрехите да получи циповете от Финландия, българският директор дори не предупредил нашата позната. Така и двете фирми загубили вместо да потърсят някакво общо решение“ -възкликва Роналд Ът и като вижда, общо взето, снизходителните български усмивки, допълва: Но, разбира се, вие разбирате много по-добре от тези крейзи* работи“.
След това, вероятно за да заглади впечатлението и в името на „бон тон“-а, разказва, че и в САЩ предприятията, които са собственост на правителството, не са особено ефективни. Но са не повече от 5 на сто от всички фирми.
Повечето от половината американци работят в малки фирми на частния бизнес. (Под малка фирма в САЩ разбират предприятие с по-малко от 500 души работници.)
Двамата експерти виждат бъдещето на българската икономика също в дребния бизнес – не толкова по стопански, колкото по социални причини.
„На вас ви трябва активен и разрастващ се малък бизнес – натъртва думите Рон Ът. – Сега у вас съществува тенденция да се закриват неефективни предприятия и да се намали броят на държавните служители – тези хора трябва да имат къде да отидат, след като бъдат съкратени. Така че процесът на закриване на големите предприятия трябва да се съпътства от разкриване на нови малки фирми, които да осигурят нови работни места. Иначе ще си имате сериозни социални проблеми.“
Безплатните съвети са си чиста аванта. Когато идват от двама от най-добрите експерти на Съединените щати, те стават безценни. Преди да си тръгнат, те казват още нещо – заслужава си да го запомнят и тези, за които се отнася. А днещното е: Икономическите статистики показват, че колкото по-силен е контролът на правителството върху икономиката, толкова по-нисък е стандартът на живот.“
Без много увъртания, съвсем по американски, а?
РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА
168 часа, 12. 06.1990 г., с. 4
* „Крейзи“ (луд-англ.) не идва от криза. Но кризата в родното ни стопанство идва точно от поредица подобни крейзи постъпки, (б.а.)
